СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА:
НАЧАЛО > УЧАСТНИЦИ > Сгради, паметници на културата > „АНТИЧЕН СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ - ОПАЗВАНЕ, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ГРАДСКО ОБНОВЯВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА КУЛТУРНО- ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР”

СГРАДИ, ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

„АНТИЧЕН СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ - ОПАЗВАНЕ, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ГРАДСКО ОБНОВЯВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА КУЛТУРНО- ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР”

ИНВЕСТИТОР:

Община Пловдив

КОНСТРУКТОР:

ИНЖ. АПРАХАМ САРКИСЯН

ИЗПЪЛНИТЕЛ:

Консорциум „Археология и реставрация” ДЗЗД (Етап I), "ПСГ" АД (Eтап II)

АРХИТЕКТ:

“ПЛИСКА КОНСУЛТИНГ- АРХИКА”ДЗЗД/ ПРОФ.АРХ. ТОДОР КРЪСТЕВ (първи етап) и «КИНЕКС» ЕООД/ АРХ.РУМЯНА ПРОЙКОВА (втори етап)

АДРЕС:

Пловдив
ИНФОРМАЦИЯ

Кратка история на античния стадион – недвижима културна ценност от национално значение:
Античният стадион на Филипопол е разположен в естествената гънка на терена между Таксим тепе и Сахат тепе и е изграден през първата половина на ІІ век. Със своите внушителни размери – 240м дължина, 50м ширина и 14 реда мраморни седалки – той е събирал ок. 30000 души. Тук са се провеждали игри и състезания - Питийски, Кендрисийски и Александрийски игри. Стадионът се простира на около 6 метра под нивото на съвременния градски център: пл. Джумая и главна улица “Княз Александър I”.
Дъговидната част на стадиона (сфендона) е разположена под днешния пл. „Джумая”. Входът под амфитеатрално наредените редове седалки свързва пистата със засводен проход, прокопан в естествения терен, преминаващ в улица с отводнителен канал под нея. Това място е наистина уникално - тук се срещат пластове от различни антични периоди: предримски зид (разкрит през 2010), стадиона (началото на ІІ в.), улицата и крепостната стена на Филипопол (края на ІІ в.), пилоните на акведукта (ІV в.).
Неприемливо е било окаяното състояние на обекта преди интервенциите: разкритата археологическа субстанция се руши, импозантното подземно пространство е напълно занемарено, а структурата на стадиона под Главната улица е неизвестна за хората.
През 2008 екип на Асоциация за културен туризъм (проф. арх. Т. Кръстев - ръководител, арх. Д. Георгиева, арх. М. Велков, арх. В. Коларова) изработва идеен проект за ревитализация на Античния стадион, като първи етап на по-амбициозната идея „Подземен музей на Филипопол”, лансирана от проф. Т. Кръстев в Общия устройствен план на Пловдив (2007).

Проектно решение:
I eтап:
Идейният проект има за цел опазване и пълна изява на културната стойност на Стадиона като ресурс за устойчиво развитие и за повишаване на качеството на градската среда в историческия център на Пловдив. С тези идеи проектът спечелва гранд по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (BG 0041). Бенефициент е Областна администрация – Пловдив, с партньори: община Пловдив, Асоциация за културен туризъм и Норвежки директорат за културно наследство. В рамките на проекта е извършено археологическо проучване, което разкрива нови стойности на мястото. Изготвен е работен проект (проф. арх. Т. Кръстев – методически ръководител, арх. Р. Пройкова, арх. М. Велков, арх. Ж. Ташков, арх. Д. Мущанова, Н. Стоянов - консервация, доц. арх. Б. Георгиев, арх. Ж. Джугаланова, археолог М. Мартинова-Кютова и екип специалности). Първият етап е реализиран през 2012 от Консорциум „Архитектура и реставрация” ДЗЗД.

Архитектурният проект отстоява каузата на Опазването, като лансира идеята за комуникация на наследството – изява на връзките между историческите пластове, между видимите и невидимите стойности, между познатото „горе” и неизвестното „долу”. Целта е археологическото наследство да стане достъпно и разбираемо за хората, да бъде включено в градския живот като стимул за жизненост и качество на средата, да върне духа на мястото.

Проектът осигурява физическо укрепване и защита на болната археологическа субстанция чрез дискретна интервенция. Отхвърлено е изкушението да бъде „обяснена” археологията чрез хипотетични реконструкции. Осъществява се демонтиране на тежките бетонови парапети и пълно разкриване на археологията. Скритата антична структура и културната стратификация на средата се изявяват чрез нова геометрия на площада, градски дизайн, озеленяване, художествено осветление, мултимедия и визуална комуникация. Очертана е чашата на амфитеатъра с плавен зелен скат – така е интерпретирана автентичната структура, без да се имитират липсващите седалки. Изцяло са разкрити крепостната стена, античните водопроводи и пилоните на Акведукта. Улеснен е достъпът до ценностите, включително за лица в неравностойно положение – чрез рампи, подходящи настилки, асансьор между двете нива, макет на Стадиона и текстове на брайлова азбука за незрящи. Съвременният пласт – дискретен и транспарентен, обогатява общата стратификация и осъществява нейния интегритет. Зеленината е идеалната среда за експониране на археологията и за хармоничната връзка между пластовете.

Важна страна на проекта е интерпретацията на изчезналите елементи и връзки, с респект към въображението на зрителя. По този начин изолираните фрагменти връщат своя смисъл и значение в античния пласт, а съвременният зрител се ориентира в него. Дъгата на изчезналия последен (14-ти) ред седалки на сфендоната е интерпретирана с настилки и светлинни точки, като върху нея са поставени, на тяхното оригинално ниво, единствените запазени три автентични мраморни седалки от същия ред. До този момент разпръснати като анонимни експонати на случайни места из града, сега те „работят” заедно в археологическата система, черпят смисъл и значение от нея. Липсващата субстанция на пилоните на Акведукта над нивото на площада не е хипотетично възстановена, а е интерпретирана с вечнозелени боскети като видимо продължение на оригинала, с ясна и разбираема семантика. Изчезналите входни стълбове на Стадиона са маркирани върху настилката, а един от тях е интерпретиран и в пространството – чрез метална структура, върху която са поставени виртуални образи в реални размери на мраморните пиластри с релефи, експонирани в музея; така се осъществява системна връзка между Музея и Мястото. Върху панорамна стена на подземно ниво е представен 3D модел, който показва на днешния зрител как е изглеждало някога античното пространство по надлъжната ос на Стадиона от същата автентична гледна точка на пистата. Художественото осветление допринася за изявата на автентичните фрагменти и на загубените контекстуални връзки между тях. Създадена е информационна система за ориентация на публиката, допълнена чрез: лого, уебсайт за Стадиона (www.antichen-stadion-plovdiv.bg), публикации и промоционални продукти. По време на реализацията са обучени 70 млади археолози, консерватори, урбанисти и градски мениджъри, като акцентът е поставен върху връзките между тях.

Проектът е замислен да бъде отворен във времето. Като втори етап е планирано създаването на Културно-информационен център на междинното ниво под ул. „Княз Александър І” (реализиран през 2014). Перспективни етапи са създаване на интегрирана система „Звук и светлина” (нейната кабелизация е заложена още в първия етап), както и прокарване на подземна улица на археологическо ниво под главната улица.
 

II eтап:
През 2014 е проектиран и реализиран и втори етап за ревитализация на обекта – развитие и пространствено оформление на южната част от археологическия комплекс.
Основната цел на този етап е да се създаде пълноценно действащ културно-информационен център, съобразен със съществуващите дадености и осигуряващ адекватно обслужване на посетителите при високо ефективен икономически резултат. Той е силно притегателен, атрактивен и интригуващ пешеходците, които преминават през площадното пространство. Културно-историческият център е обогатен с кафе- бар за отмора и консумация. Малка зала за прожекции и мултимедия на приземния етаж осъществява образователната и опознавателна функция.

Връзката между съвременен площад, тераса на първо ниво и ниво писта на стадиона  е решена с нова ажурна метална стълба, облечена с неръждаема ламарина и стъклен парапет. Прозирността ѝ осъществява приобщаването на изолирания досега западен фрагмент от сфендоната към основното пространство.

На ниво тераса е проектиран информационен център, обособен в общото пространство на етажа чрез двойна стъклена преграда във вид на витрина за излагане на експонати. Кафе- барът с обслужващата площ и малък склад са разположени в най-дълбоката част. Входът от запад е с остъклено преддверие. Пространството е формирано с огънати конкавни равнини от леки преградни плоскости и цялостно остъклена витрина към терасата, следваща нейната геометрия.
На археологическо ниво (приземен етаж) е проектирана малка зала за прожекции и мултимедия за около тридесет души. В нея се прожектира 3D филм за историята на града- съчетават се успешно образователната с икономическата задача на проекта.

В изпълнението на обекта са вложени най-съвременни дигитални техологии, свързани с новопроектираната кинозала и достъпа до нея. Непосредствената близост със стадиона- недвижима културна ценност от национално значение-предполага много трудности, свързани с прекарване и укриване на инсталационните потоци. Подземното разположение на обекта също преставлява проблем, тъй като предполага сериозни дейности по отводняване, хидроизолиране и поддръжка на археологическите структури. Всички гореспоменати трудности бяха преодоляни блестящо и в момента обектът е действащ и привлича туристи от страната и чужбина.
В резултат на двата етапа и съвместните усилия на проектантските екипи целта на проекта е постигната. Днес мястото на пл. „Джумая” достойно представя част от съкровищата на българския вечен град - Пловдив.

ПРИЛОЖЕНИЯ: