Катедралният храм „Св.св. Кирил и Методий“ е централна сграда в ядрото на град Бургас, обединяващ в себе си духовната, социалната, естетическата и туристическата роля в живота на хората. Обновеното площадно пространство и храма привличат жителите и гостите на града за своите срещи, празници, разходки, кадри на важни моменти от живота си. „Фасадна консервация и реставрация на сградата на храм „Св. св. Кирил и Методий” – гр. Бургас” е част от „ Силата на водата. Подкрепа за повишаване потенциала на Община Бургас като конкурентноспособна туристическа дестинация" обединяващ работата по 4 обекта в обща концепция. Сградата е строена в периода 1895-1927 г. като за водещ архитект на екипа се счита Рикардо Тоскани. Храмът е кръстокуполна , трикорабна базилика с Т-образна планова схема , типична за края на XIXв. Общата застроена площ е 516 кв.м – дължина – 32 м; широчина – 21 м. Главният купол е с диаметър 8,40 м. и с височина от пода 28 м. , камбанарийните кули са високи по 25 м, а покрива на централния кораб достига 16.50 м. Храмът е изписан от професорите от Държавната Художествена Академия Димитър Гюдженов, Николай Кожухаров, Георги Богданов и Николай Ростовцев. Сградата е обявена за архитектурно-строителна недвижима културна ценност от национално значение в Д.в. бр. 18/1979 год. и декларирана като художествена недвижима културна ценност с писмо №3186/27.02.1992 год. Обектът е изключително привлекателен и уникален, освен със своята духовна, архитектурна, социална значимост но и като безспорно технологично и реставрационно предизвикателство за изпълнение. Както в България така и на европейския континент , това е единствената сграда с фасади изцяло от сиво-зелен андезит, който освен декоративната си функция изпълнява и съвместна конструктивна функция с вътрешния тухлен зид . В естетическо отношение фасадите на храма са изящна съчетание на православния християнски канон и актуалните за времето неостилове в архитектурата. Елегантните пропорции на обемите са в съвършена хармония с линейните и декоративните елементи от богатата каменна пластика. С прецизността на ренесансовите скулптори са били изработени всички елементи независимо от височината, на която са монтирани и разстоянието, от което се наблюдават. Каменната фасадна пластика чрез християнските символи разказва за ценностите, морала и стремежа на хората от края на 19в. и началото на 20в. към идентичност, независимост, единение и хармония. Тя е символ на осъзнатия път на развитие на обществото, здраво стъпило на традициите, християнските ценности, националната идентичност и единението. Възстановяване на фасадите е технологично, организационно и скулптурно предизвикателство от най-висок ранг. Реставрационната задача заложена като строителна се превърна основно художествена, в мащаб, който не е реализиран до сега в България. Масовата част на фасадната облицовка и декорация е изпълнена от сиво-зелен андезит (айтоски камък). Материалът е избран заради податливостта му на обработка, за създаване необходимите архитектурни детайли. Бил е сравнително лесно достъпен, заради начина му на добиване и масовото му използване за строителен материал в бургаския район от античността. Характерният му цвят навярно също е допринесъл за избора му. Навремето не е отчетен като проблем основният недостатък на този скален материал - неговата неплътна структура. Поради бързото изстиване и липсата на налягане при формирането му, силата на кохезионните връзки и плътността на материала са отслабени. Това определя податливостта му на проникване на вода и други ерозивни атмосферни фактори при продължителното му излагане на открито. През 30-те години на 20 в. това е отчетено като основен проблем и е спряно масовото му използване за декориране на фасади. Кариерите на сиво-зеления андезит са затворени от десетилетия и добива на блокове и фаши е спрян. Вади се пясък и дребни фракции. От това следва че, ерозиралите елементи е невъзможно да се възстановят от оригиналния материал по първоначалните каменоделски методи. Основната технологична изненада, бе скритата ерозия в камъка, предизвикана от проблеми в отводняването и нарушената цялост на покривната обшивка. Такава деструкция не се наблюдава при другите каменни породи използвани в строителството. Водата се е наливала между каменната и тухлената част на външния зид, попива и ерозира постепенно вътрешните слоеве. На повърхността е останала ципа от 2-3-5мм, която изглежда здрава и при първите почистващи обработки се разтрошава. Това наложи промяна на по-голямата част от реставрационната задача. Моделирането и възстановяването станаха основни процеси, а консервацията се превърна в помощен етап за да се съхрани възможността за възвръщане на оригиналните форми. В хода на реставрационните дейности материалите, чрез многобройни тестове се адаптираха към старите. През дългогодишната си практика в бургаския район фирмата изпълнител „Екоарт-инженеринг„ е разработила технологична формула с материали отговарящи най-близко до състава, текстурата и визията на оригинала но по-устойчива на ерозия и атмосферни влияния. Отговорно са използвани строителните и реставрационно консервиращите методи, така че възстановяването днес не пречи на бъдещо третиране. За гарантиране на качеството и устойчивостта някой от материалите и помощни средства се внесоха директно от производителите им в Италия, Германия и Англия. За новото фасадно осветление за използвани специално изработени иновативни тела с ниска консумация на ел. енергия дълъг живот, удобно обслужване и управление. Независимо от извънредно трудния период на световна епидемия и непредвидена инфлация, не са правени компромиси с качеството на вложените материали, технологичните реставрационни процеси и високо квалифицирания труд. Допълнително бяха отстранени проблеми по покрива, застрашаващи както фасадите, така и ценните стенописи в храма. Педя по педя е проучена, обработена, моделирана и консервирана фасадна повърхност от 3232м2. Ретуширани до първоначалната форма и свалени 60 отпечатъка от обемните и линейните фасадни елементи за изработване на калъпи за тиражиране. Отлети са над 1240 броя елемента за замяна на ерозиралите участъци и фасадна декорация. Това е мащабен проект на детайла, на цялостта и на частицата, на множеството на единиците. Към екипа бяха привлечени допълнително, както професионални скулптори, така и студенти от Художествената академия в гр. София и студенти от факултета и в гр.Бургас. Така дългогодишните намерения и усилия на Община Бургас и НХА гр. София с откриването на филиала, дадоха първите практически резултати в града за опазването културното ни наследство. Показаха полезността от синергичните политики на местните власти, бизнеса и образователните институции.