Консервация и реставрация на фасади/художествени елементи и художествено осветление на Централната сграда на БАН

гр.София

Гласуване за Награда на публиката

За да гласувате за сградата, моля попълнете валиден Email адрес и натиснете бутона "Гласувай". (Можете да гласувате само за един проект в категория.)

Детайли за проекта

Инвеститор

Българска академия на науките

Архитект

архитект Милена Крачанова

Изпълнител

Сдружение "ЕМ Билдинг 2020"

Допълнителна информация

Описание на проекта

ИНВЕСТИТОР: Българска академия на науките АРХИТЕКТ: арх. Милена Крачанова Реставратор: Аглика Икономова Художествено осветление: Росен Йовчев, инж. Марин Вълчев ИЗПЪЛНИТЕЛ: Сдружение „ЕМ Билдинг 2020“ АДРЕС: София, ул. "15-ти ноември", 1 ОПИСАНИЕ: ИНВЕСТИЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ Емблематичната сграда на Българската академия на науките е една от най-забележителните културни и архитектурни ценности на София. Сградата е със специални функции - тя е център на българската академична общ¬ност, като в нея се помещават ръководството на БАН, общо-академичната администрация, Централната библиотека и Научният архив. Във връзка със 150 годишнината от основаването на Българското книжовно дружество (сега БАН) за Централната сграда на БАН са инициирани консервационно-реставрационни дейности по фасадите и художествените им елементи и реализиране на художествено осветление. Целта на проекта е да се подчертае важността на сградата като символ на науката и духовността, като ключов исторически и градоустройствен репер и като символ на социалната ангажираност на поколенията. Освен опазването на физическата структура на сградата, ключови изисквания към проекта са възвръщането на автентичния й блясък, както и акцентиране на нейното присъствие в нощния силует на историческия център на София чрез средствата на художественото осветление. Централната сграда на БАН е със следните показатели: - застроена площ (ЗП) – 2 120 м2; - разгъната застроена площ (РЗП) без сутерен – 9 653 м2; - разгъната застроена площ (РЗП) със сутерен – 11 758 м2; - височина на сградата – 14.80 м2. ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ, ГРАДОУСТРОЙСТВЕН АСПЕКТИ И ВЪЗПРИЕТИТЕ ПОДХОДИ Централната сграда на БАН има първостепенно градоустройствено местоположение, играейки основна роля във визията на площад „Народно събрание“. Тя формира северната рамка на площада, като заедно със сградата на Народното събрание на Република България, хотел „Интерконтинентал“, Националния студентски дом, емблематичната сграда на Молов и други, образува най-тържествената зала на открито в България. Сградата е свидетел на едни от най-важните събития за историята на България и на град София. Според държавния церемониал, понастоящем на площада се провежда тържествената заря проверка по случай 3 март и Националния празник на Република България; а ежегодното празничното шествие за 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност задължително спира пред вратите й. Сградата има основно три строителни периода. I - вият период (1890 – 1892 г.) е по проект на арх. Якоб Хайнрих Майер; II - рият (1906 г.) - по проект на арх. Петко Момчилов, когато се пристрояват две нови тела към съществуващата ъглова сграда; а през III-тия период се развива на ново застрояване в посока катедралния храм "Св.Александър Невски" в унисон с архитектурата на съществуващата сграда, като се изгражда триетажен централен обем, маркиращ главния вход на сградата по ул. „15-ноември“. През годините са извършвани редица ремонтни и консервационно-реставрационни дейности, първите от които са за възстановяване на сградата след бомбандировките през II-рата световна война, а последните (преди настоящия проект) са консервационно-реставрационни дейности, финансирани по проект „Красива България“. Възприетите подходи по отношение на проектни дейности са: · придържане към автентичния вид и консервация на всички автентични елементи; · премахване на вторичните намеси вследствие на недоброто разчитане на архитектурния ордер при предишни КРР дейности; или наложени в процеса на експлоатация; · синхронизиране на звученето на представителните улични фасади с донякъде неглижираните вътрешни дворове; · подчертаване на спецификата на сградата и изява на характерни акценти чрез прилагане на артистично художествено осветление с високи енергоефективни характеристики. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА И ПОСТИЖЕНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО: Консервация и реставрация: За изготвяне на проектното решение са използвани архивни материали, снимки и копия от оригиналните проекти, намиращи се в архива на БАН и НДА на Националния институт за недвижими културни ценности, както са направени сондажи и физико-химични изследвания на строителните материали. Анализираната информация показва, че цялостния облик на сградата не е променян, а богатата пластична украса, двукатната дървена дограма, входните врати от славонски дъб и решетките от ковано желязо по ул.Шипка“ са автентични. Малките намеси по сградата през периода на нейната експлоатация са обратими. В резултат от задълбочени анализи и направени сондажи е установено, че сградата е била боядисана в два различни нюанса на охра: по-тъмна рустика и по-светла гладка мазилка, Тази характерна особеност се е загубила при многократните боядисвания на фасадата, но е оценена от проектантския екип и е отразена в проектното решение, като избраните нюанси отговарят на изследванията на автентичния цвят. Възстановено е и автентичното цветово диференциране на пластичната украса, което на места е третирано неправилно при предишни ремонтни дейности. При експлоатацията на сградата, част от решетките от плътно ковано желязо са били подменени – предимно на прозорците на сутерена и във вътрешните дворове. При настоящите КРР намеси са възстановени решетките по образец на оригинала. Изпълнени са и нови козирки от ковано желязо в оригиналната стилистика. Извършена е и цялостна промяна на улуците, водосточните тръби и покривното покритие, като ламаринената обшивка е заменена с керемиди, съобразно автентично изпълнение на сградата. Художествено осветление – Преди реализацията на инвестиционното намерение, Централната сградата на БАН се е осветявала само от уличното осветление и от това на близките знакови сгради. След задълбочен анализ на обемно-пространствената структура на сградата и на пластичната украса, е изградена концепция за художествено осветление, която напълно отговаря на изискванията към съвременното художествено-архитектурно осветление и подчертава достойнствата на сградата, допринасяйки за забележителния нощен облик на историческия център на София. Изявени са основните обеми на сградата, съобразно техния характер, като специално е акцентирано върху най-важните пластични елементи. Особено внимание е обърнато върху главния вход, завършващ с триъгълен фронтон със скулптурен релеф със символите на науката и изкуството, създаден от скулптура Кирил Шиваров. С осветление са подчертани и останалите три входа на сградата, както и прозорците на бел-етажа, заради богатата им пластична украса, състояща се от медальони, арки, пиластри с йонийски капители и т.н. Изявени са и ъгловите резалити с акцент върху завършващите ги куполи. Важно е да се отбележи, че с при изпълнението са постигнати заложените в проекта високи изисквания към всички дейностите, предвид високата културна и архитектурна ценност на сградата. КЛЮЧОВИ КАЧЕСТВА Изпълненият проект за консервация и реставрация на фасади / художествени елементи и художествено осветление на Централната сграда на Българската академия на науките (БАН) заслужава да бъде отличен, поради следните ключови качества: 1. Съхранен е символът на знание и духовност. Сградата е емблематична и олицетворява най-голямата научна и духовна институция в България. В нея са отеквали стъпките на личности, чийто дух споява не само тухлите и стените – той крепи градежа на българската народност. Консервационно-реставрационните дейности са извършени с уважение към автентичните материали и художествени средства и най-важното към символния характер на сградата. 2. Сградата продължава да е символ на социалната ангажираност на поколенията. Построяването на емблематичната сграда е финансирано със средства на БКД/БАН и множество родолюбиви българи, които лелеят идеята за българско просвещение и българска наука. Част от тях са на акад. Иван Евстратиев Гешов, дългогодишен председател на БКД / БАН, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията на България в периода 1911-1913 година, както и 22-ма от членовете на БАН, които теглят лични кредити от БНБ, финансирайки доизграждането й през III-тия строителен период. Проектирането и изпълнението на настоящите намеси по отношение на консервация/ реставрация и художествено осветление са олицетворение на взаимодействието на публичния и частен сектор – в лицето на държавата, административния апарат на БАН, проектанти и изпълнители, в пълно осъзнаване за отговорността си за опазването и предаването на този символ на бъдещите поколения. 3. Вдъхнат е нов живот на важен исторически и градоустройствен репер. Централната сграда на БАН има първостепенно градоустройствено местоположение, играейки основна роля във визията на площад „Народно събрание“. Тя е свидетел културни, научни и политически събития в продължение на десетилетия и е важна част от новата и най-новата историята на България. След изпълнените КРР и художествено осветление, сградата на Българска академия на науките възвръща автентичния си блясък и заявява още по-тържествено своето присъствие в историческия център на София.

Видео
play

ПРЕДИШЕН ПРОЕКТ

Регионален Културен Институт - Регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала

СЛЕДВАЩ ПРОЕКТ

Център по Растителна Системна Биология и Биотехнологии