Регионален Културен Институт - Регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала

гр.София

Гласуване за Награда на публиката

За да гласувате за сградата, моля попълнете валиден Email адрес и натиснете бутона "Гласувай". (Можете да гласувате само за един проект в категория.)

Детайли за проекта

Инвеститор

Столична община

Архитект

Ателие 129 ЕООД

Изпълнител

“БУЛСТРОЙ ГРУП”ООД

Конструктор

Конструкторско бюро Проф. Д-р инж. Тодор Бараков

Допълнителна информация

Описание на проекта

Историята: РЦСИ Топлоцентрала е резултат от дълъг процес по реконструкцията на бившата топлоцентрала на НДК до превръщането й в Център на съвременни изкуства. Процесът е извървян стъпка по стъпка: от инициатива, тръгнала „отдолу-нагоре“ до самата реализация. Инициативата идва от група артисти от независимия сектор (Сдружение Топлоцентрала), минава през проучвания и оформяне на задание (WhatA) и обявяване на архитектурен конкурс от Столична община (спечелен от Сдружение Колев – Сърбова, арх. Антон Колев и арх. Мариана Сърбова), стига се до възлагане на проектиране (екип арх. Мариана Сърбова и арх. Адриана Сърбова), последвано от изпълнение след обществена поръчка (Булстрой груп ЕООД). Центърът започва работата си като Регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала с директор Веселин Димов. Намеса: Оригиналните постройки на бившата топлцентрала на НДК са от бетонови, предимно сглобяеми конструкции, в особено занемарено състояние. Новото решение прави следните основни намеси: - събаряне на една малките пристройка (вкл. 1c); - изграждане на нов стоманобетонов касетиран покрив на полувкопаното тяло (2) , за да може да поеме натоварванията на един обитаем покрив; изграждане на частично второ ниво в същото тяло; - надстрояване на едната сграда (1b), за да се помести второ ниво; - изграждане на частично второ ниво в най-голямата сграда (1а); - надстрояване на съществуващата кула; - укрепване на всички съществуващи сгради според конкретните необходимости и спрямо съществуващото им състояние; - изграждане на нова сграда-връзка (3) между съществуващите, съобразена с показателите на застрояване в имота. Планова схема: Решението е базирано на потенциала на същестуващите сгради и възможностите им да поемат големите пространства от заданието – залите. Логично, зала 1 като най-сериозен обем е поместена в най-голямата съществуваща сграда. Тя представлява неутрално пространство с бели стени (и черен таван), които могат да се покрият с черни завеси в зависимост от конкретната необходимост на събитието. Двете по-малки зали 2 и 3 са намерени в полувкопаната постройка. Камерната зала 2 е търсена като тъмен и затворен обем (черна кутия). Двете зали 1 и 2 са съоръжени телескопични седалки с цел по-гъвкава употреба. Към зала 3, предназначена за визуални изкуства (бял куб), е направен амфитеатър, който преодолява разликите в нивата между нея и прилежащия терен, и оформя приятно пространство за събития. За да могат да се обвържат всички зали, а и другите пространста, предназначени за публика, е изградена новата сграда-връзка, която помества входове и фоайе с достъпен асансьор до всички четири нива, а на горния й етаж е разположена бар-сцена с директен излаз на огромна покривна тераса, която прелива към парка без ограждения, поради даденостите на терена. В предната част на имота в по-малката съществуваща сграда са разположени офисите и зоната за артисти. Там е и резидентният център. Архитектурен образ: Съществуващите сгради запазват до голяма степен оригиналната си структура на плът / отвори и характерни детайли. Търсена е материалност, напомняща заварената (светла мазилка, клинкер). Там, където по функционални причини са затворени отвори (голямата сграда 1а), са запазени нишите и членението чрез вграждане на пана от тъмен фиброцимент. Надстройката и новата сграда са решени като сравнително неутрални тъмни обеми (тъмна мазилка и стъкло), които остават на втори план зад оригиналните сгради. Полувкопаната постройка е с характерен растер от сиво-бели стрелки, насочвайки внимание към дъното на комплекса, където са основните пространства за публика. Всички тези хетерогенни обеми са обвързани в обща система чрез полупрозрачна рамка от перфорирана ламарина, запазвайки междувременно, своята характерност. Целият комплекс е „вкопан“ в зелената околност и постепенно прелива към нея, включително и чрез изкуство, което често прекрачва границите на конкретния терен. Функционалност: Топлоцентрала представлява многофункционална културна сграда с разнообразни по вид и мащаб пространства: ЗАЛА 1 (360m2) - танц, театър, музика, конференции, образование (241 места в трибуната) ЗАЛА 2 (154m2) - танц, театър, музика, образование (69 места в трибуната) ЗАЛА 3 (105m2) - визуални изкуства ЗАЛА 4 (62m2) - работилници, дискусии, образование, работа с деца, йога БАР-СЦЕНА - музика, игри, партита СПОДЕЛЕНО ПРОСТРАНСТВО, ФОАЙЕ - визуални изкуства, дискусии, срещи ВЪНШНИ ПРОСТРАНСТВА - амфитеатър, тераса, кула Интериорът на сградата е базиран на видимата бетонова структура на сградите, която в част от пространствата е боядисана в черно. Основните стени са в бяло / черно. Фоайето е решено с топъл филцов линеен таван в нюанси на сивото. Добавени са акценти в жълто и брик. Идеята на сградата е да създаде среда с доловим индустриален отпечатък, но достатъчно неутрална, за да предостави гъвкави възможности за разнообразен тип събития. Грубите повърхности, препратка към оригиналната сграда, са характерни за атмосферата на Топлоцентрала, а и за пространствата за съвременно изкуство. Разглеждаме сградата като сцена, която тепърва ще се надгражда с бъдещи артистични намеси. В заключение: Топлоцентрала е процес, който все още тече. Стиковането на екип, развиването на програмата и пространствата, допълването им спрямо непрекъснато актуализиращите се необходимости. Търсенето на идентичност и място като „новото арт-сърце“ в културния живот на столицата, които вече дават ясен положителен резултат. Топлоцентралата доказва, че един цялостен процес на преосмисляне на стари (индустриални) сгради и превръщането им в културни пространства е възможен, реалистичен и необходим. Че процесът отдолу нагоре може да е плодотворен. Че архитектурният конкурс може да завършва с работеща реализация. И да, всичко това търпи оптимизация, но тази реализация е първа по рода си в София / Столична община и показва, че смисъл и нужда от подобни бъдещи инициативи определено има. А всичко това е стъпка към развиването на града в посока към хората, към културата, към инициативността.

ПРЕДИШЕН ПРОЕКТ

Реконструкция на Културен дом НХК

СЛЕДВАЩ ПРОЕКТ

Консервация и реставрация на фасади/художествени елементи и художествено осветление на Централната сграда на БАН