От архитектурата днес се очакват не просто сгради, а одухотворени пространства, които завладяват сетивата, предлагат преживяване и разказват история. Следвайки тези принципи, „Тавита“, най-новият проект на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ, намира експресивен архитектурен език и за зоните, свързвани предимно с функционалност, така че те да носят емоционалния заряд на цялата сграда и да добавят щрихи в нейната идентичност.

Входното фоайе

Изящна цветна мозайка от изцяло естествен камък, дело на художника Светлин Софрониев, е художественото сърце на пространството. Тя е израз на убедеността на АРТЕКС, че изкуството трябва да е естествена част от ежедневието на хората и че подслонявайки оригинални творби, сградите ще се насищат не само с красота, но и с хуманност. Изобразяваща сърна, мозайката е фина асоциация с библейската Тавита (буквално „сърна“), пример за милосърдие и щедрост. Името на сградата, ненатрапчиво превръщащо се в послание, предопределя и излъчването на всички общи части: мекота на тоновете и линиите, флуидност на обемите, благородство на материалите и деликатен диалог между тях. Естествен мрамор, висок клас италиански гранитогрес и топъл акцент в кафяво стъкло създават светлата палитра и многообразието на текстурите, а кадифените стенни покрития допринасят за акустичния комфорт.

Естетиката на фоайето, последователно продължена във всички общи части, съчетава елегантни препратки към античността с модерни, високотехнологични 3D елементи.

Първи стъпки

Вдъхновението за настилките е идеята за танц на светлината под стъпките на обитатели и гости. Изпълнени са от светъл италиански гранитогрес, наподобяващ камък, чиито цветове и оттенъци преминават един в друг. Вплетените контрастни линии се извиват плавно или лъкатушат, за да отвеждат погледа навътре и да динамизират пространството. Вместо геометричната строгост и праволинейност на традиционния коридор, тук се създава усещане за пътека, следваща логиката на своята естествена среда. Така човекът се чувства деликатно насочван, но винаги сигурен и спокоен.

Поглед нагоре

Декоративните тавани откликват на естетиката на настилките с тяхната лекота и раздвиженост, без да им бъдат огледално отражение. Камък, авторски декоративни мазилки, пластични флуидни форми се докосват и преплитат в символична интерпретация на женската природа, а динамика и драматизъм внасят светлинните ефекти. Всъщност светлината тук е пълноправен архитектурен материал, който оформя обемите, подчертава релефа, създава сенки, разкрива текстурите и променя атмосферата. Светлинните сценарии, продиктувани от часовете на денонощието и концепцията за осветлението, правят пространството живо и интригуващо. То има собствена динамика и пластичност, които се разкриват пред движещия се в него човек.

Етажните фоайета

Подчинени са на принципа за хармония и приемственост в цялостната концепция за „Тавита“: високо качество, благородна сдържаност, единство. Настилките са изпълнени от селектиран италиански гранитогрес с ефект на камък с неговото изтънчено и естествено преливане на цветовете. Земните тонове плавно продължават един в друг, поддържайки усещането за органична цялост.

Поглед нагоре

Стилизирани житни класове – изконен символ на живот и благодат – са вплетени в тавана като поредна визуална препратка, стимулираща интереса към всичко в „Тавита“. Те са израз на вярата, че стойностната сграда може да бъде „разлиствана“ като книга в търсене на красота и емоции.

Прагът към личния свят

Апартаментните врати са рамкирани с каси от естествен камък, с артистични вложки от медна ламарина – топъл, жив материал, който контрастира красиво и внася античен блясък. Самите врати са изработени от висококачествен дъбов фурнир с изящно  изображение – препратка към библейското име на сградата. Образът на сърната и тук излъчва невинност и нежност и отново напомня за „Тавита“: всеотдайно подкрепяща и закриляща.

Подчинени на цялостната концепция на сградата, проникнати от нейния дух и аспект на нейната идентичност, общите части на „Тавита“ – от входното фоайе през стълбищните площадки и етажните фоайета до вратата на жилището – отхвърлят идеята за просто „транзитна зона“. Те имат друга философия: плавен, предразполагащ преход от бързия ритъм на големия свят към покоя на дома; пространства, които създават чувство за принадлежност, носят красота и възвисяват духа.