Студентското общежитие „Скаптопара 3“ на Американския университет в България (АУБ) е естествено продължение на кампуса на университета в гр. Благоевград, което доразвива и утвърждава усещането за общност и идентичност на университета. То е израз на стремежа на АУБ да създава среда, в която архитектурата подкрепя образованието, насърчава общуването и отговаря на променящите се потребности на студентите.

Проектът е разработен с оглед на най-съвременните практики за студентско настаняване, като поставя в центъра комфорта, удобството, личното пространство и качеството на живот на младите хора. Той обединява архитектурна идентичност, пространствена и енергийна ефективност, технологични иновации и дългосрочна устойчивост.

1. Градоустройствени аспекти и принос към средата:

Разположено в непосредствена близост до река Бистрица, студентското общежитие „Скаптопара 3“ е органично вписано в архитектурната и градоустройствената структура на кампуса на АУБ.

Едно от основните предизвикателства пред проектантския екип бе изключително неправилната форма на имота. Въпреки това, проектът намери ефективно решение, което следва общите принципи и градоустройствената логика на университетския кампус.

Пешеходният трафик е организиран по алеята покрай река „Бистрица“, което осигурява връзка с останалата част от кампуса.  Автомобилният достъп до сградата, открития и подземния паркинг се осъществява от ул. „Свобода Бъчварова“.

Архитектурната композиция включва три крила свързани с централно ядро, в което са разположени входовете към сградата, основната вертикална комуникация и публичните елементи на сградата. Всяко крило завършва със задължителната втора евакуационна стълба, която е изявена в страничните фасади.

През първия етап бяха реализирани Блок А и централното ядро, а през втория етап, въведен в експлоатация през настоящата 2026 г., бяха завършени, и поетапно свързани към централното ядро Блокове В и С. Етапите на изграждане следваха нуждите и развитието на университета.

В градоустройствено отношение бяха съзнателно предприети множество решения с цел визуално да се намали мащаба на сградата, за да може тя хармонично да съжителства с другите сгради в комплекса на университета. Използваните градоустройствени и архитектурни похвати са следните:

Сградата се състои от три крила, които са така композирани, че практически не могат да бъдат възприети едновременно от една гледна точка на пешеходец.
Макар всяко крило да е шестетажно, последният етаж е интегриран в скатния покрив, което създава визуалното усещане за пететажна сграда.
Петият етаж е отдръпнат малко навътре и съзнателно третиран в по-тъмен цвят, така, че често погледът естествено спира до четвъртия етаж.
Фасадите на свързващото ядро са изцяло остъклени и отдръпнати навътре, като по този начин различните крила на сградата се възприемат като отделни сгради, а не като една непрекъсната огромна сграда. За това допринася и фактът, че централното ядро е с плосък покрив, за разлика от жилищните крила.
 

2. Архитектура, функционалност и екстериорен дизайн

Проектът си постави за цел да постигне съвременен комфорт на обитаване при максимално използване на имота в рамките на позволените градоустройствени показатели.

Функционалната организация на сградата е внимателно проектирана, за да осигури максимално удобство, ефективност и комфорт на обитаване. Жилищните помещения са разположени в трите крила, а централното комуникационно ядро обединява главното стълбище, асансьорите и всички общи пространства, включително главните и етажните фоайета, читалните, дневните и кухните.

В сутерена на Блок А са разположени всички необходими технически и складови помещения, обслужващи функционирането на целия комплекс, както и голяма зона за рекреация. Под Блокове B и C е изграден подземен паркинг, който частично излиза извън контура на сградата и допълва цялостната функционална организация на комплекса.

Интересното в този проект е уникалната проектна и експлоатационна гъвкавост на обитаването. За жилищните крила е разработен основен композиционен и пространствен модул. Максималния капацитет на сградата се постига, когато всеки един пространствен и композиционен модул съдържа две двойни стаи. Разбира се, всяка двойна стая е със собствена баня. Разработени бяха множество комбинации и трансформации на този основен модул – в различни видове апартаменти, в стаи с различни споделени пространства, в стаи за хора с увреждания и т.н. Една от най-интересните възможни трансформации на този модул е превръщането му в три единични стаи, като една от тях е със собствена баня, а другите две единични стаи са с обща баня. В „Скаптопара 3“ всеки две двойни стаи могат да се трансформират в три единични стаи без това да засяга конструкцията на сградата, фасадите и вертикалите на инсталациите. Тази проектна гъвкавост е напълно интегрирана с дизайна на фасадите и е органично свързана със сложния ритъм от големи и малки прозорци при фасадното решение. Това превръща „Скаптопара III“ в дългосрочно адаптивна архитектурна система, способна да отговаря на бъдещите промени в начина на живот, очакванията и потребностите на студентите.

Максималния теоретичен капацитет на сградата е 452 легла в 226 двойни стаи. Тъй като в завършената сграда са използвани някои от вариантите за трансформация на основния жилищен модул, са постигнати следните капацитети:

Блок А – първи етап: 1 апартамент, 4 стаи за инвалиди и 59 двойни стаи. Постигнатия капацитет в Блок А – етап 1 е 126 легла.

Блокове В и С – втори етап: 140 двойни стаи, 10 единични стаи със собствени бани и 20 единични стаи, като всеки две от тях са с обща баня. Постигнатия капацитет в Блокове В и С – етап 2 е 310 легла.

По този начин общия капацитет постигнат с двата етапа от реализирането на сградата е 436 легла, като в бъдеще това може лесно да се промени. Сградата лесно може да се преобразява в различни типове апартаменти. Ключовото предимство е, че тези трансформации могат да се осъществяват без намеса в носещата конструкция, фасадите или вертикалните инсталационни трасета на сградата.

Дизайнът на фасадите е синтез от градоустройствените цели на проекта и постигнатата функционална гъвкавост. Интегрираната топлоизолационна система е изпълнена в два основни цвята. Фините светли ивици в тъмните полета подчертават модулния характер на фасадата, докато светлите участъци създават визуален преход между мащаба на отделните прозорци и цялостния обем на сградата.

Тук отново трябва да подчертаем, че най-важното за дизайна на фасадите на студентското общежитие „Скаптопара 3“ е това, че общежитието трябва да се възприема като естествена част от кампуса и идентичността на университета.

Жилищните крила завършват с характерния за университета скатен покрив с медна ламарина. Този материал, с неговото благородно патиниране във времето, препраща към знакови образователни и обществени сгради в България, сред които Ректоратът на Софийския университет, Народният театър „Иван Вазов“, старата сграда на Националната художествена академия в София, Националният дворец на културата и много други.

3. Интериорен дизайн

Ако екстериорът на „Скаптопара III“ утвърждава принадлежността на сградата към университетския кампус, интериорът е проектиран около хората, които я обитават.

Интериорният проект обхваща всички жилищни помещения и общи части, включително настилки, тавани, санитарни помещения и цялостно обзавеждане. При избора на материали и решения е търсен баланс между естетическо въздействие, практичност и устойчивост при интензивна ежедневна употреба.

При работата във втория етап бяха отчетени и всички изводи и препоръки на Възложителя в следствие от реалната експлоатация на Блок А – първи етап.

За да се постигне максимална функционална ефективност, трябваше да използваме коридорна схема, която често създава усещане за монотоност. Чрез средствата на архитектурата и интериорния дизайн успяхме да избягаме от обичайното възприемане на коридора в подобна сграда.

Чрез отдръпване на неносещите стени спрямо конструктивните елементи създадохме отчетлив пространствен ритъм. Вместо две равни дълги повърхности постигнахме тектоничен ритъм от конструктивните елементи на сградата и хлътналите неносещи стени.

Допълнителна индивидуалност им придава цветовото кодиране на етажите:

Първи етаж — кафяво, като естествено продължение на фасадната цветова концепция.
Втори етаж — жълто.
Трети етаж — синьо.
Четвърти етаж — червено.
Пети етаж — зелено.
Шести етаж — оранжево.

Свежите и наситени цветове отразяват енергията на младите хора, за които е създадена сградата. Освен естетическа функция, те изпълняват и важна практическа роля, като улесняват ориентацията и придават собствена идентичност на всяко ниво.

Особено внимание е отделено и на естествената светлина. В краищата на коридорите са разположени богато остъклени евакуационни стълбища, които осигуряват дневно осветление и визуална връзка с външната среда.

4. Ефективност и устойчивост

Постигната е холистична ефективност в множество аспекти на сградата:

Функционална ефективност

Сградата осигурява огромен брой легла спрямо разгърнатата площ над терена, като по тази метрика значително превъзхожда всички по-стари общежития на университета.

Строителна ефективност

Сградата е реализирана на повторяема правоъгълна модулна мрежа, с типизирани конструктивни и архитектурни елементи, без абсолютно никакви случайни чупки и форми.

Енергийна ефективност

„Скаптопара 3“ интегрира комплекс от съвременни пасивни и активни системи, насочени към ограничаване на енергийното потребление, оптимизиране на експлоатационните разходи и осигуряване на висок комфорт.

Пасивните мерки включват завишени топлоизолации, най-висок клас тухли и висок клас дограма с тройни стъклопакети с две нискоемисионни стъкла.

В югозападната стъклена фасада на централното ядро е монтирана пасивна слънцезащита „Retrosolar”. Тя представлява микропрофилирани алуминиеви ламели, които отразяват обратно навън директното слънцегреене, като същевременно пропускат дифузна дневна светлина в дълбочина на помещенията. Благодарение на това решение изцяло остъклените пространства могат да функционират като комфортни студентски читални дори при интензивно слънчево греене. Ламелите са инсталирани в стъклопакетите, като по този начин те не се нуждаят от поддръжка и не могат да бъдат повредени.

В сградата е изпълнена последно поколение тритръбна VRV климатична система, която позволява в едно и също време отделните стаи да са в различен режим - отопление или охлаждане – според нуждите на съответните помещения. В междинните сезони системата пренася енергия от помещенията, които са в режим на охлаждане към помещенията, които имат нужда от отопление.

Битовата гореща вода се произвежда чрез високо температурни хидромодули, които са част от VRV системата. Когато стаите са в режим на охлаждане, за приготвяне на битовата гореща вода се използва отпадната топлина от помещенията, и в този случай системата може да постигне COP от порядъка на 11 до 13. Управлението на климатичната инсталация е централизирано чрез система за сградна автоматизация (BMS), обслужвана от звеното за управление и поддръжка на сградния фонд на университета.

Инсталирана е покривна фотоволтаична централа с 60 PV модула с обща мощност 24 kWp. Произведената електроенергия се използва за собствените нужди на сградата, като за разполагането на модулите е избран най-подходящият покривен скат.

За промиване на тоалетните казанчета и за поливане на зелените площи около сградата се използва техническа вода от регистриран кладенец до близката река „Бистрица“, като по този начин значително се намалява използването на питейна вода.

Сградата разполага с шест зарядни станции за електромобили, с което осигурява инфраструктура в подкрепа на развитието на по-устойчиви транспортни решения.

Устойчивост и ефективност чрез гъвкавост

Едно от най-ценните качества на „Скаптопара 3“ е нейната способност да се променя. Историята на студентското настаняване ясно показва колко бързо се развиват представите за комфорт, лично пространство и качество на живот. Например, най-първите общежития на АУБ, реализирани преди над четвърт век, са проектирани с две тройни стаи, споделящи един санитарен възел (за 6 души). Днес подобна конфигурация не само не отговаря на изискванията на студентите, но е и нормативно недопустима.

„Скаптопара 3“ предлага различен подход. Благодарение на гъвкавата модулна система жилищните помещения могат да бъдат преорганизирани в множество конфигурации: от просторни апартаменти до компактни самостоятелни стаи и междинни варианти на споделено обитаване. Всичко това е възможно без намеса в основната конструкция, фасадите или вертикалните инсталационни трасета.

Тази архитектурна предвидливост позволява на университета да реагира на променящите се потребности на бъдещите поколения, без да се налагат мащабни и ресурсоемки реконструкции. Именно в това се състои едно от най-силните постижения на проекта „Скаптопара 3“ -  архитектура, която не просто отговаря на настоящето, а е подготвена за бъдещето.

5. Технико-икономически показатели и нормативна база

Площ на УПИ І, кв. 216, гр. Благоевград – 3841 кв. м.

РЗП на сградата над терена, всички блокове и етапи – 9487 кв. м.

РЗП на сградата, вкл. сутеренното ниво под всички блокове и етапи – 11851 кв. м.

Постигнат е КИНТ 2,47 при позволен КИНТ 2,5 за зона Оо съгласно ОУП на гр. Благоевград

Студентското общежитие Скапто 3 на АБУ се класифицира като сграда за обществено обслужване в областта на образованието и науката. Нормира се от Раздел V на Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Сградата е 3та категория съгласно ЗУТ.

Съставил:

арх. Димчо Тилев

Първи етап въведен в експлоатация 2010 г.

Възложител: Американски университет в България

Проектант: Тилев Архитекти ЕООД

Архитект: арх. Димчо Тилев

Конструктор: инж. Мария Абаджиева

Главен изпълнител: ГБС-Благоевград ЕАД

Втори етап въведен в експлоатация 2026 г.

Възложител: Американски университет в България

Проектант: Тилев Архитекти ЕООД

Архитект: арх. Димчо Тилев

Конструктор: инж. Спас Вучков и инж. Бисер Тодоров

Управление на проекта: Глобал Мениджмънт

Главен изпълнител: Калистратов Груп АД