Новата експозиция „Домът на Вазови“ предлага различен поглед към личностите на Българското възраждане — през семейната среда, отношенията и ценностите, които ги формират. Проектът е част от преосмислянето на музейната култура в България и ролята на музея като обществено пространство. Наред със съхраняването на историческото съдържание, той създава условия за общуване, образование и споделено преживяване. В центъра на този подход стои посетителят и неговата връзка с разказа.

Музейното дело в Сопот се развива в тясна връзка с националната памет и културната идентичност на града. Усилията за съхраняване на материалното и нематериалното наследство са пряко свързани с почитта към личността и творчеството на Иван Вазов. Още през 1920 г. е създаден комитет за изграждане на паметник и къща музей на народния поет. Проектът за възстановяване на родния му дом е изработен от архитекта на Народния археологически музей Александър Рашенов по сведения на ген. Георги Вазов и сестра му Въла Вазова-Фетваджиева. На 8 юли 1970 г., по повод 120-годишнината от рождението на писателя, в новопостроена сграда до къщата е открита експозиция за неговия жизнен и творчески път. Именно тази сграда е предмет на настоящия проект.

През 2024 г. фондация „Америка за България“, в партньорство с Община Сопот и Къща музей „Иван Вазов“, обявява конкурс за обновяване на експозиционната зала. Задачата съчетава необходимия ремонт на сградата с разработване на ново музейно съдържание и образователно преживяване за посетители от различни възрасти.

Съществуващата зала е с площ 248 m². Проектът обхваща намеси във всички мащаби — изграждане на пристройка от 36 m² за образователен център, ремонт на сградата и обновяване на инсталациите, цялостно преустройство на интериора и създаване на нова експозиция. Запазването и адаптирането на съществуващата архитектура са основа за нейното устойчиво използване и за продължаване на обществената ѝ роля.

Ситуация

Къща музей „Иван Вазов“ е разположена в центъра на Сопот и е част от културно-историческия ансамбъл, включващ централния градски площад, читалище „Иван Вазов“, паметника на писателя и училище „Неделя Петкова“. Експозиционната зала, разположена към главната улица „Васил Левски“, е едно от лицата на този ансамбъл към града.

Тази позиция определя значението на сградата както за музейния комплекс, така и за обществения живот на Сопот. Нейното обновяване дава възможност да се засили връзката между историческото наследство, местната общност и съвременната културна програма на града.

Съществуващо положение

Преди намесата състоянието на сградата и експозицията не отговаряше на съвременните функционални и технически изисквания към подобен тип пространства. Сградата имаше множество дефекти, свързани с амортизацията на материалите и недостатъчната поддръжка през годините. Експозицията беше останала без съществена промяна повече от половин век.

Големият брой посетители, особено организираните детски групи, затрудняваше използването на пространствата. Липсваше ясно функционално разграничение между посрещане, групова беседа и индивидуално разглеждане. Това създаваше дисбаланс между двете основни роли на залата — да съхранява и представя историята на Вазови и да бъде домакин на обществено значими събития.

Проектно решение

Целта ни беше да създадем пространство, в което архитектурата, интериорът, сценографията и експозицията са свързани в общо решение. Отправна точка беше посетителят — неговото движение, начинът, по който възприема съдържанието, и възможността да участва в различни дейности.

Потърсихме баланс между музейната функция и обществената употреба на сградата. Това изискваше едновременно ясно функционално разпределение и възможност за трансформация според конкретните нужди.

Архитектура

Архитектурната намеса се развива в три основни направления.

Първото е цялостното обновяване на сградната обвивка. То включва демонтаж на амортизираните фасадни елементи и дограми, топлоизолиране на фасадите и покрива и изграждане на нова окачена стъклена фасада и вентилируема дървена облицовка. Съществуващата сграда има ясно изразен хоризонтален ритъм. Запазихме тази характеристика, като чрез новото фасадно решение подчертахме нейните пропорции.

Второто направление е изграждането на пристройката за образователен център. Интегрирахме новия обем към съществуващата сграда чрез общо материално и композиционно решение. Остъкляването подобри визуалната връзка между двора и експозиционната площ в преддверието, позволявайки разказът да започне още преди влизането в музея.

Третото направление е обновяването на сградните инсталации, включително изграждането на съвременна система за отопление, вентилация и климатизация. Заедно с топлоизолирането на сградата тези мерки създават условия за по-добър вътрешен комфорт и по-ефективна експлоатация.

Устойчивостта е свързана и със самото решение да запазим и адаптираме съществуващата сграда. Удължаването на нейния живот съхранява вложените материали и ресурси, а новата функционална организация позволява по-пълноценно използване на наличната площ.

Интериор

Интериорното решение се определя от две основни отправни точки: съществуващите стенописи и организацията на посетителските групи.

Стенописите на Дечко Тодоров имат художествена и историческа стойност за сградата и музея. Във връзка с централния стенопис разработихме мултимедийна зона, обособена от овална дървена структура. Този нов елемент придава пространствена определеност на преддверието и го включва активно в експозицията. Неговият обем насочва движението и постепенно въвежда посетителите в разказа.

Втората отправна точка е функционалното разпределение. Съществуващото отворено преддверие създаваше конфликт между индивидуалните и груповите посещения. В новото решение разделихме сградата на три основни зони — образователен център, преддверие и основна експозиционна зала, разположена след преддверието, в задната част на сградата.

Образователният център разполага със самостоятелен достъп и позволява провеждането на занимания и групови беседи, без да се блокира основният посетителски маршрут.

Посещението започва от преддверието, където овалната дървена структура обособява мултимедийна зона и въвежда посетителите в темата. Оттук маршрутът продължава към третата зона — основната експозиционна зала. В нея се развиват водещите разказни линии за семейство Вазови чрез експонати, текстове, изображения и мултимедийно съдържание. Разположението ѝ зад преддверието осигурява по-обособена среда за съсредоточено разглеждане.

Тази последователност разграничава въвеждането в разказа от неговото същинско разгръщане и позволява образователните занимания, груповите беседи и индивидуалните посещения да протичат едновременно.

Сградата се използва редовно и за обществени събития. За да запазим тази функция, проектирахме овалната структура от две отварящи се части. При отварянето им преддверието се трансформира в зала със сцена и място за аудитория до 40 души. Така един и същ елемент участва в музейното преживяване и осигурява възможност за лекции, срещи и литературни събития.

Сценография и експозиция

Новата експозиция разширява разказа за Иван Вазов към историята на неговото семейство. Този поглед е вплетен в историческия контекст на Възраждането и изграждането на модерната българска държава. Личността на писателя се разкрива чрез семейната среда, която го формира и която отразява много от промените и изпитанията пред обществото.

Поставихме акцент върху ценностите, с които израстват членовете на семейството и които стават основа за техните постижения. Образованието, взаимната подкрепа, принадлежността и отговорността към общността свързват личните им истории с въпроси, които остават значими и днес.

Разширяването на фокуса към цялото семейство приближава експозицията до съвременния посетител. Отделните истории се подреждат като части от общ разказ за страната и правят историческите процеси по-разбираеми през човешките отношения и личния избор.

Архитектурата и сценографията подкрепят този подход, като създават последователност от пространства за откриване, съсредоточаване и общуване. Образователният център и преобразуемата зала позволяват срещата с музейното съдържание да продължи чрез разговор и съвместна работа.

За Сопот проектът е възможност да развие ролята си на историческо и културно средище чрез по-активна връзка с местната общност. Новата експозиция съхранява и преосмисля наследството на Вазови, а обновената сграда създава условия то да бъде споделяно с нови поколения посетители и да остане част от съвременния живот на града.